Дайте пример. Осиновете помияр!
Статия: 24 Часа
Историкът Божидар Димитров - самият той гледа 2 помияра, има интересна теза как да се справим с уличните кучета.
БЯХ В РИМ на дълга командировка. Работата ми наложи да отида в изискания дворец на италиански граф в аристократичния квартал Монте Париоли. Когато влязох в двора, ме посрещнаха с радостен лай три невероятни помияра.
При разговора с графа се учудих, че може да има в двора си такива улични кучета. В представите си смятах, че графовете и бароните хранят и галят в дворците си елегантни и изящни хрътки, достолепни догове, мастити булдози с муцуни като на Чърчил...
Графът, сърдечен и прям човек, каза, че доскоро не е имал никакви кучета. Но се включил в инициативата на римския кмет, наречена "Осиновете помияр" (Кане бастардо). И оттогава гледа тези приятели.
Тогава - преди почти 40-ина години, за кмет на града беше избран изкуствоведът Арган. В Италия вече имаше предостатъчно организации, защитаващи правата на кучетата, та дори мисълта за някаква евтаназия не би могла да мине. Затова Арган организира кампания... Но как! Кампанията не се води от някой световнонеизвестен или от анонимни кучелюби, а от самия кмет. В организационния комитет са включени по 4-5 представители на всички социални слоеве. Всеки от тях осиновява демонстративно по 1-2 кучета. Журналистите пишат за стопаните и колко са привързани животните към тях. Кинолози публикува статии за техните качества - боледуват по-рядко, далеч по-умни са от селектираните си събратя и три пъти по-предани, защото съзнават, че са ги спасили от тежкия бездомен живот по римските улици
Уреждат се конкурси за кучета, където критерият не е родословието. Спечели едно куче, в което кинолозите бяха забелязали признаци на 22 породи. Спомням си и думите на един журналист, който написа, че родителите на това куче изглежда, са имали огромен ентусиазъм при размножаването.
Кампанията "Осиновете помияр" в Рим бе подкрепена от звезди от ранга на София Лорен и Джулиано Джема, от политици, музиканти, хора на изкуството. Пред приютите се извиха опашки. Оказа се, че римските бездомни кучета не стигат за желаещите, та се наложило да им "внесат" малко от Неапол. Ето така, без евтаназия, без убийство, всяко куче се спасява.
Представете си, ако у нас такава кампания се подкрепи от певци или популярни лица като Бербатов, да не говорим за кучелюб като премиера Борисов с неговите каракачанки, от популярни министри - Вежди Рашидов примерно има две кучета - овчарка и кокершпаньол, които боготвори. И така като по магия тия 9000 кучета ще изчезнат от улицата.
Не случайно казвам, че уличните кучета са любящи. Това са фантастични животни! Не знаят какво е да ходят на лекар. Изключително здрави и приспособими са. Гледам две такива - Бела и Роко. А специалният страховит ротвайлер Брут, който е на дъщеря ми, мине - не мине месец, и е при ветеринаря, да е жив и здрав.
Породистите кучета наследяват с гена си и куп здравословни проблеми. Домашният любимец се държи така, сякаш си длъжен да му слугуваш. Че и ти се сърди и ти отмъщава, ако не получи това, на което се надява. Вкусна мръвка примерно. А уж има порцион. Гледа на теб като на ресторант, а е възпитаван по книга почти толкова дебела, като тази на на д-р Спок за бебета
Докато Роко и Бела, всеки път като ме видят, ми се радват все едно сме се разделили преди месеци. Благодарност! Знаят и помнят от какво съм ги спасил. Единствено кучето ще се хвърли да защити човека, стопанина, водача, ще го брани до смърт и това е доказано през вековете. Едно-две ще загинат, но племето ще оцелее. То няма инстинкт за самосъхранение и се впуска в битката без да мисли за себе си.
Когато бях общински съветник през 2005-2007 г., предложих този модел да се пробва и в София. Позовах се, че и в нашата столица ще има много хора, които да осиновят бездомни кучета, и приведох за пример нашия блок от 72 апартамента. В него има осиновени 16 кучета в различно време - аз - 2, художникът Иван Кьосев - 3, журналистката Стефка Димова - 2, и т.н. Сутрин, когато разхождам кучетата, виждам, че и в съседните блокове 2 от 3 кучета са помияри. Убеден съм, че ако има една такава кампания, организирана със същия размах и медийна подкрепа, и оглавена от кмета, резултатът ще е като в Рим. Кучетата без дом в София са 9-10 хиляди.
Но тогава един стар колега от общината - съветник вече с 3-4 мандата, ми каза тъжно, че моята идея няма да се приеме. "Божидаре, въпросът е в това, че никой не иска да реши проблема окончателно, тъй като доста хора ще загубят едни много пари. Веригата е дълга и всеки намазва - и тези, които поддържат кучкарниците, и тези, които защитават правата на кучетата, и общинарите, свързани с разпределението на парите, и част от администрацията."
И се оказа прав. Предложението ми не беше прието. Сега го подновявам отново.
---------
* Авторът Божидар Димитров е историк, директор на Националния исторически музей и осиновител на няколко кучета, някои от които пазят територия на музея в Бояна.
В цивилизования свят е широко разпространено осиновяването на кучета от приюти.
Там Ви очакват ТЕ готови да дадат любов и приятелство, копнеещи да имат дом и стопани.
Защо да осиновим куче от Приют :
- животните от Приюта се привързват силно към осиновителите си и им отдават цялата си любов и вярност;
- кучета са кастрирани, ваксинирани и обезпаразитени. Всичко това спестява много време, средства и проблеми в грижата Ви за домашния любимец;
- кастрираните кучета се освобождават от заплащане на годишна такса за притежание за куче.
- вземайки домашен любимец от Приюта Вие извършвате едно добро дело и възпитавате децата си в добро.
- осиновяването не се заплаща.